ОТЯЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТЯ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; отя̀м, отядѐш, мин. св. отя̀дох, прич. мин. св. деят. отя̀л,
св., прех. Диал. 1. Отхапвам, отгризвам. Аз се дръпнах, той уж ме пускаше и току из невиделицата ме ухапваше за ухото. Изпищявах, а дядо Тасе вземеше да се оправдава издалече: — Хе, голяма работа. Не съм ти отял ухото, я... Това е от обич, синее, сине. Кр. Григоров, Н, 209. Нивата по края беше огазена; имаше и зелени стръкове — отядени през пролетта от добитъка и отпосле израсли. Ил. Волен, МДС, 45. Бяло са месо наяжте, / черни са кръви напите, / дясна ми рака отяжте, / па я носете, носете, / дег видите камен двор, / камен двор, каща каменна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39.
2. Прен. Неправилно, несправедливо вземам, отнемам нещо от някого. Смятаха го за глупав,.., отяждаха от заплатата му, оскърбяваха го. Й. Йовков, ЖС, 34. Кой не знаеше кой е чорбаджи Трифон. На кой ли работник при него не беше отял по някой и друг грош, кого не беше оскубал с безбожна лихва. Г. Караиванов, ЮМ, 133. отяждам се, отям се страд.
ОТЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; отя̀м се св., непрех. Диал. Ям много, до насита; отяждам си. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Елин Пелин, Съч. I, 202. Тя си вързала вече приятел по-голям от инспектор, който щял да я назначи в шоколадената фабрика. Да се отяла на шоколадени бонбони, па ако ще да дигнела и над сто и петдесет кила. Г. Краев, СК, 61-62.
ОТЯ̀ЖДА МИ СЕ несв.; отядѐ ми се св., непрех. Отщява ми се да ям, не ми се иска повече да ям. На всички им се отяде, прибраха хляба, завързаха набърже торбите. К. Петканов, Х, 139-140. — Яж, яж... вие нямате овце, а мене сирене ми се е отяло вече... Г. Русафов, ИТБД, 219. Като се спомена за учителя, тя леко примижа и ѝ се отяде. А. Страшимиров, К, 69.
ОТЯ̀ЖДАМ СИ несв.; отя̀м си св., прех. и непрех. Обикн. с предл. на. Ям нещо много, до насита; отяждам се. Да разиграя и аз немъчена пара в джоба, да си отям на баклава, да си кусна от всичко, каквото не бях втасал да опитам. Н. Хайтов, ШГ, 270. — Ако не друго, ще си отядем на ябълки — засмя се Искра. Ем. Манов, МПЛ, 338-339. Първия ден козата си отяде и нито веднъж не врекна да покаже тъга по стария си стопанин. Г. Краев, Ч, 10. Отядохме си прясна риба. Н. Геров, РБЯ III, 434.
ОТЯ̀ЖДАМ СЕ, ‑аш се, несв.; отя̀м се отядѐш се, мин. св. отя̀дох се, прич. мин. св. деят. отя̀л, св., непрех. Простонар. Отговарям на някого троснато, сопнато, като обикн. искам да му противореча, да го уязвя. Невъздържана е, не търпи забележки и винаги се отяжда, като ѝ кажеш нещо такова.