ОФЕЙКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФЀЙКВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от офейквам; избягване, побягване, духване, изчезване. Нямаше и защо да бързат. Не бяха нито пред турски гарнизон, нито пред гръцко пристанище, та отрано да мислят за доброто офейкване. Г. Стоев, З, 69.