ОФИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФЍКА ж. Широколистно горско и парково дърво с дребни, събрани в метлица цветове и кичести керемиденочервени плодове. Sarbus aucuparia. В градовете трябва да се садят клен, елша,.., офика,.., хвойна и други храсталаци. Вл. Помаков, ПДП (превод), 41. По скалистите и каменливи почви се среща офиката. Тя е дърво, което достига до 16 м височина. Ив. Димитров, ОП, 40. Богатата дървесна растителност в района е представена от благун, цер,.., офика. ПЗ, 1981, кн. 10, 22.