ОФИС —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ФИС-. Първа съставна част на сложни думи със значение: офисен, напр.: офисадминистратор, офисасистент, офискомпютър, офисконсумативи, офисмебели, офисмениджър, офиссграда, офиссекретар, офиссътрудник, офистехника, офисцентър и др.

О̀ФИС м. Книж. 1. Служба, където се извършва някаква търговска дейност, бизнес или се осъществява определена ръководна, управленска, административна дейност; канцелария, кантора. Фирмата има офиси във всички по-големи градове в страната.

2. Помещение, в което се намира такава служба. Потърсете го в офиса му.

3. Обслужващо междинно помещение, което свързва кухнята със столовата, със салона за гости в ресторант или в друго заведение за обществено хранене.

4. Като прил. Който се отнася до офис; офисен. Офис обзавеждане. Офис техника.

— От лат. officium 'служба' през англ. office или фр. office.