ОФИЦЀРСТВО

ОФИЦЀРСТВО ср. 1. Само ед. Длъжност, звание или занятие, професия на офицер. Офицерството бе изличило хубавите и светли черти от неговото лице и от погледа му. Т. Влайков, РП I, 142. — Хайде да играем на войници.. — Но ще хвърляме жребие кой пръв ще бъде офицер. .. Второто офицерство се падна на мене. Г. Белев, ПЕМ, 101. Освен того дават офицерство всекиму, кой чета от 100 момци събере. БДн, 1857, бр. 12, 46.

2. Събир. Множество от офицери или всички офицери като общност, съсловие. Имайте моята честна офицерска дума, имайте думата на цялото наше офицерство! Ст. Дичев, ЗС I, 300. — В градината стана кръвопролитие!... Гражданството и офицерството са в стълкновение! Ем. Станев, ИК I и II, 121. Офицерството не се е създало от вчера, то си има традиции. П. Вежинов, ВР, 235-236.

Списък на думите по буква