ОФИЦЕРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФИЦЀРЧЕ, мн. ‑та, ср. Разг. Умал., обикн. ирон. или пренебр. от офицер. — Искаш ли да станеш булка на ей това офицерче? А. Станоев, П, 86. — По онова време, господа, имаше между военните доста разгаленички офицерчета. Ал. Константинов, Съч. I, 290. — Аз не искам жена ми да я оглеждат разни офицерчета и мръсници. Ем. Станев, ИК III, 266. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета... В. Геновска, СГ, 135.