ОФИЦИА̀ЛЕН

ОФИЦИА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който представя управлението на държава, селище, учреждение, предприятие и под. или е свързан с тях. През 1867 г. великият възрожденец с вълнение наблюдава обучението на втората легия в Белград и е твърде нежелан гост за официалната сръбска власт. В. Йосифов, Избр. тв I, 79. От официални кръгове се потвърждава вече новината, че Юденич настъпва с големи сили към Петроград. Хр. Ясенов, Събр. пр, 135. Следва команда след команда. Полкът е строен. .. Отново тишина. Пушките са при нозе. Пред строя застават официалните лица. В. Нешков, Н, 253-254. Той е по-учен от всички официални представители на науката, но в същото време.. чувствува мъчително колко далеч е от тайните на природата. М. Арнаудов, Г, 66. На перона не забелязахме много хора, имаше само официални посрещачи: помощникът на кмета.. и членове от комитета на изложението. Ал. Константинов, БГ, 32. В тържествената тронна зала българските владетели са приемали официалните си гости и чуждите пратеници. Ст. Михайлов, БС, 35.

2. Който изхожда, произлиза от органите на ръководство или управление, от администрацията на държава, селище, учреждение, предприятие и под. Надписът показва още, че всички официални и частни документи са се пишели вече на старобългарски (славянски) език. Ст. Михайловски, БС, 60. Негова светлост княз Михайло ме натовари като извънреден пратеник и пълномощник, за което нося това официално писмо. Ст. Дичев, ЗС I, 281-282. Когато всичко беше вече готово и трябваше да се поставят наименованията на улиците, той направи едно своеволно изменение на официалния проект. Й. Йовков, ПК, 38. Официално съобщение. Официална телеграма.

3. Който е приет, утвърден по силата на закон, заповед, традиция и под. Официалният език на българската държава да бъде българският. НБ, 1876, бр. 54, 209. На официалните празници софийският еснаф прави тържествени манифестации. А. Каралийчев, ПГ, 196. Официално честване. // Който е утвърден, формално признат, приет. В калкулациите предвиждаше заплащане на хамалите по официалните тарифи. П. Спасов, ХлХ, 253-254. Официален план.

4. Който става или се прави, извършва се в съответствие с определени норми, при спазване на определени изисквания, традиции и др. Той прави официални постъпки чрез София за отпущането на помпите. Г. Караславов, ПМ, 22. Той я обикваше повече и .. сериозно мислеше да направи официално предложение на баща ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 110. Бъдещият зет предяви искане половината от полагаемата сума да му се предостави веднага след официалния годеж. П. Незнакомов, ХР, 15-16.

5. Който е представителен за някого или нещо. Особено хубави са двата капитела, които красят дървените колони пред входа при северната фасада. От тая страна е бил официалният вход [на сарая]. Ст. Михайлов, БС, 72. Постройката се намирала в непосредствена близост до официалната изложбена сграда. Хр. Ковачевски, СК, 59. Във всичките частни музеи посетителят трябва да бъде предпазлив и да се не доверява лесно на официалните каталози. К. Величков, ПССъч. III, 202.

6. Който е предназначен за или е присъщ на събития с представителен характер. Стоеше изправен зад масата в черния си официален костюм, избръснат, елегантен, вмирисан на одеколон. Ем. Станев, ИК III и IV, 542. Аз трябва да си имам и официална дреха. Д. Калфов, Избр. разк., 303.

7. Който е вежлив и строго се придържа към определени общоприети норми за общуване. Зара чакаше от половин час. Мария беше отказала да я приеме горе. Между двете приятелки от колежа сега съществуваха само хладни, официални отношения. Д. Димов, Т, 140. Стори ми се, че със сядането при бюрото искаше да придаде някак официален характер на разговора ни. П. Славински, ПЩ, 164. Той [съдията] каза някак повелително и с един официален тон: — Приканвам ответника да доложи. М. Георгиев, Избр. разк., 204.

— От лат. officialis 'служебен' през фр. officiel и рус. официальный. — В-к Цариградски вестник, 1. I. 1857.

Списък на думите по буква