ОФИЦИО̀З

ОФИЦИО̀З м. Книж. Печатно издание (вестник, списание и др.), което формално не е свързано с правителството, с властта, но фактически провежда политическите възгледи и позицията на управляващата партия. Вестник "Витоша" бе орган на консерваторите и играеше роля на официоз. В. Геновска, СГ, 12. Органът на бившия министр-президент Каравелов "Пряпорец", който от официоз се обърна на опозиционен, посветил уводната статия.. на новия цанковистки кабинет. Бълг., 1902, бр. 448, 3. Официозът на правителството не се е задоволил само да изрази негодуванието си. Пл, 1934, бр. 1065, 3.

— От лат. officiosus 'служебен' през рус. официоз или нем. Offizios.

Списък на думите по буква