ОФОРМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФО̀РМЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оформя като прил. Който има, получил е или е придобил определена форма, облик или необходимите в дадено отношение качества, свойства; изграден, завършен. Той се върна в България през 1933 година като напълно оформен художник на световно равнище. Пл, 1969, кн. 5, 39. Непрекъснато следвах основната линия на оформения у мене образ. Ив. Димов, АИДЖ, 140. В Ловеч Левски отива почти с оформено решение. Ив. Унджиев, ВЛ, 163. Али погледна продълговатото гръцко лице с лъскава брада и красиво оформени устни и позна Къбръзлията. Ст. Дичев, ЗС I, 46. // Отявлен. Преди години другарят Няголов не беше такъв .. оформен темерут като сега. Й. Попов, ЧП, 43.