ОФУКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФУ̀КВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от офуквам¹ и от офуквам се. Още едно офукване на печалбата и ще ни докараш до просяшка тояга.

ОФУ̀КВАНЕ² ср. Простонар. Отгл. същ. от офуквам² и от офуквам се; офъкване.