ОФЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОФЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; офъ̀кам, ‑аш, св., прех. Разг. Орязвам, остригвам с ножица, обикн. набързо и небрежно. "Аз наспроти мене" — вика отдолу Чуклето, но бащата го прасне с ножицата да мълчи и продължава да стриже.. "Ще го офъкам до кожа!" — казва свирепо бащата. Й. Радичков, ББ, 44. В столовата влязоха прегърбен като ръждив гвоздей мъж и жена му.. с офъкана като на момче коса. Ст. Даскалов, ЕС, 342. офъквам се, офъкам се възвр. и страд.