ОХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХВАМ, ‑аш, несв.; о̀хна, ‑еш, мин. св. о̀хна̀х, св., непрех. Издавам веднъж или последователно, едно след друго възклицание "ох", обикн. поради болка, физическо или душевно страдание, мъка или уплаха, изненада и др. Почнах несръчно да превързвам раната. Ванката стискаше зъби и само от време на време не можеше да се сдържи и охваше тихичко. П. Незнакомов, МА, 113. По едно време, както си стояла тя, изведнъж прежълтяла, охнала и се хванала с две ръце през корема. Чудомир, Избр. пр, 158. — Божичко! — само охна мама и ме притисна с все сила в прегръдките си. Д. Бозаков, ДС, 15. Ще тръпим, нъ няма да охнем / под никакви мъки човешки. Хр. Ботев, Съч. 1950, 17. Но вмиг той спира се, простенва, охва, / изкривя старческо лице. Хр. Смирненски, Съч. I, 95.

◊ Без да ахна и охна. Разг. Без да се оплаквам, да възразявам. Въпреки голямата си мъка, довърши започнатото без да ахне и охне.