ОХВАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХВА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; охва̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. охва̀нат, св., прех. Остар. и диал. 1. Хващам, улавям.

2. Прен. Обхващам, обземам. Писателското честолюбие охванало душата на младийт Достоевский до немай-къде силно. С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 22.

3. Точа или заглаждам нож, брадва, бръснач и под. Охванах си ножа. Н. Геров, РБЯ III, 435. охващам се, охвана се страд.

ОХВА̀ЩАМ СЕ несв. (остар. и диал.); охва̀на се св., непрех. 1. Хващам се, захващам се, залавям се, улавям се, закрепвам се о нещо, за нещо. Кислород твърде лесно ся охваща

о други тела, а оттука излизат много явления. Й. Груев, Ф (превод), 71. Тръсни [платното] и мрътвите пеперуди щат попадат доле сами, без да тя е страх, че ще попада и семято или живите пеперуди, защото тии са ся охванали яко о платното. КН, 1873, кн. 6, 22. Потъналият в морето и о сламка се охваща. Н. Геров, РБЯ III, 435.

2. Прен. Залавям се, заемам се с нещо; захващам се. Всичко това насръчи врътопчане да ся охванат и о по-големи работи. Лет., 1869, 132. В своите грижи за народното ни просвещение това Дружество ся е охванало, за да посрещне най-голямата нужда, която ся усеща засега в народа ни. Лет., 1871, 239.

3. За растение — хващам се, прихващам се. Песъчливата пръст е несгодна, защото е сипкава, та корениете на растението не могат да ся охванат добре. Й. Груев, Лет, 1872, 235.