ОХЛУЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХЛУ̀ЗЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от охлузя като прил. Който е изтъркан, изхабен или изгладен, излъскан от търкане, триене, употреба. Арестантът направи две крачки напред и седна на охлузено кожено канапе, долепено на стената срещу бюрото. Г. Караславов, ОХ III, 91. Шубата била променена с едно старо и охлузено палто, което Ботйов облякъл. З. Стоянов, ХБ, 108. Между тия коне .. можеше да се види и някой тънък, мършав кон, с вехто турско седло, дървените краища на което са охлузени и оголени. Й. Йовков, ЧКГ, 69. У нас хората не лъжат.. Опират се на истината. Само че вратовете им са много охлузени от робския ярем. А. Каралийчев, НЗ, 177.

ОХЛУ̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Спец. Който се отнася до охлузване, който е свързан с охлузване, с повърхностно нараняване. При много голяма свобода на движение на крачетата и при неправилно повиване при силно неспокойствие от страна на детето често се получават охлузни ранички в областта на глезените от протриване. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 35.