О̀ХЛЮВСКИ

О̀ХЛЮВСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Охлювен. Ти в свойта охлювска черупка си се свил в дюкянчето. П. П. Славейков, КП ч. III, 147-148. Бе охлювът безброй книжа подписал, / когато в охлювската му глава / се завъртя мъглива мисъл. Хр. Радевски, Б, 50.

О̀ХЛЮВСКИ

О̀ХЛЮВСКИ. Нареч. от прил. охлювски; като охлюв. Времето тук, в тази противна дупка, пълзеше охлювски, времето тук като че също бе заключено, изолирано от външния свят. Г. Караславов, ОХ IV, 299.

Списък на думите по буква