О̀ХОЛ

О̀ХОЛ м. Остар. и диал. Охолност. Нека се ласкаем още с надежда, че почтеният старец.. ще намери време и охол да посвети на своя незабравим другар още един час. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 593.

ОХО̀Л

ОХО̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Охолен. И така на една страна владее охола надутост, а на друга — лудо нехайство, па — и двамата в ямата! Лет., 1871, 155. "Младо радо до венчило, а охоло — до вречило!" Ив. Вазов, Съч. ХХV, 52.

Списък на думите по буква