ОХОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОХО̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който е имотен, който притежава достатъчно средства и живее богато, в доволство, без ограничения. И не да речеш някои заможни, охолни хора, не, а все еснаф. Ал. Константинов, БГ, 88. Додоха си нашенци от скеля. Продумали какво продумали — знам ли? Охолни хора, може и шега да си бият. Й. Йовков, ВАХ, 113. — Аз бях някога охолна, всичко имах, сега така се стекли работите, нямам нищо. БД, 1909, бр. 11, 3. Онези, които до вчера са давали милостиня, които са били богати и охолни,.., днес стоят над димящите развалини на своето положение. СПл, 1876, бр. 4, 13.
2. Който живее на свобода, свободно, без задължения, грижи, ограничения и притеснения; безгрижен. Той беше едно от онези охолни, празни момчета, които пълнят всеки обед и вечер улиците, шумят, задяват жените и мислят за леки забави. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. — Да ти не са уроки, Еленке: цъфтиш като гюл... Зер, младо и охолно... грижи няма. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 52. Агите се натъкмиха в двора на сарая:.. Сега те бяха по-охолни от миналата година, защото бяха малко и само свои. Ц. Гинчев, ГК, 371. О, дай ни крила! Превърни ни да можем / и ний да летим в
небесата, / свободни и охолни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. Като се научи, че младият болярин .. знае фехтуване, Косерката, кога оставаше охолен, всякога го молеше да го учи да фехтува. Ц. Гинчев, ГК, 348-349.
3. Който е израз на свобода, безгрижие, лекота, веселие. В зори ранил на път, аз дишам / на лятно утро свежестта — / и милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 5. Въз бряг / възспираха отдолу закъснели / за Беш-Бунар девойки, и далеч / разпръскваше се охолний им смях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.
4. За живот, живеене, начин на преживяване и под. — който е изпълнен с доволство, който е без задължения, ограничения, грижи и притеснения. Стрина Венковица.. така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде и мислеха ги, че те живеят охолен живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. З. Стоянов, ЗБВ II, 279. Тази служба започваше да му дотяга. Наистина, тя [службата] бе свързана с дълги промеждутъци от охолно бездействие. Д. Димов, ОД, 163. Ех, не е .. кой знае каква охолна поминувката ни — оскудничко живеем. Т. Влайков, Съч. II, 67. Маниерите и цялото ѝ същество издаваха охолна слободия и горделивост на едно високо обществено положение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 89. Охолно и разглезено живение не сака, не остри човека на труд. Й. Груев, ССП (превод), 16. // Който е характерен за такъв живот, свързан е с такъв живот или през който има такъв живот. Вече преминаха тежки несгоди, / кръвни побоища, върли войни — / охолно славят те охолни дни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 126. По обяд .. те успяха незабелязано да прескочат ниския парапет и да надзърнат в ресторанта на първа класа. Охолната обстановка и приятната миризма на отбрани ястия ги накараха да подсмръкнат и някак виновно да се спогледат. Ал. Бабек, МЕ, 28.
5. Остар. и диал. За време — който не е зает, не е запълнен с труд, работа, ангажименти; свободен. Требувало би да имаме доста охолно време и за събрание на веществото, и за сочинение на осталата история. Г. Кръстевич, ИБ, ХХ. Достойно за забележвание е, че Негово Благородие мимо важните и тежки работи .. намерва охолно време да работи за обогатяванието на нашата книжнина. Ч, 1875, бр. 3, 107.