ОХОЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Човек, който живее охолно, който води охолен живот. Аз пътувах в първа класа, ползувайки се с всички ония удобства, за които може да мечтае и най-големият охолник на този свят. Стр. Кринчев, СбЗР, 343. Той прекарва пред очите ни сенките на разни материално честити хора,.., като ни кани да надникнем в нравствената мизерия на тези охолници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 152-153. Охолници, натъпкани с банкноти, с окапали коси, без зъби — минаваха из улиците с недостъпни за мен създания. Г. Стаматов, Разк. II, 135.