ОХОЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ЛНО нареч. 1. Обикн. в съчет. с гл. живея. Богато, в доволство и без ограничения. И двете бяха.. запазени, охранени, каквито са всички жени на богати хора, които живеят охолно в провинцията, без грижи и без нерви. Елин Пелин, Съч. IV, 195. Гледаше тя да иде у заможни хора, дето да добрува и да живее охолно. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 158. Най-сетне изминаха определените полети и сега го чака наградата, заслужената награда. Ще се прибере пак там,.., ще купи работилницата на бай Спиро, ще си вземе вила и кола, ще заживее охолно. П. Бобев, К, 83. А Койчови живеят сега охолно: мъжът е подначалник, жена му си носи от ново по-ново. Ив. Вазов, Съч. IХ, 155. А тези фарисеи, на които / той нявга плю в пророческий си гнев, / живеят пак охолно и честито. Хр. Смирненски, Съч. I, 70.

2. Свободно, без ограничения и притеснения. Революцията за съединението се извърши леко,.., безкръвно. Тя стана толкова леко, свободно, охолно, щото беше почти игрива. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 233. Тогава.. той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело и охолно ще си суши навущата. Т. Влайков, Съч. II, 112. Трапезата на Рашид бея беше сложена на една голяма медна синия,.., около която се сбираха десет души охолно. Ц. Гинчев, ГК, 31. Като класът на нивата роден / аз охолно отраснах на полето. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 216.

3. С гл. съм в 3 л. ед. ч. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някъде съществуват условия някой да се чувства свободно, без ограничения и притеснения. Той пие там в кръчмата, на него свири гайдата — знам ли го, човекът богат, охолно му е, не бърза. Й. Йовков, А, 8. Не ще тя отмяна! Нека на невястата да ѝ бъде по-леко и по-охолно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 212. За да проверя за лишен път колко е хубаво и охолно в стаята в сравнение с големия

свят зад стената на хотела — ставам и отварям вратата. М. Яворски, ЕСВ, 154.