ОХОЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. (рядко) ‑и, ж. Отвл. същ. от охолен. Хубави бели къщи със светнали на слънцето прозорци, градини, черкви. Всичко това говореше за невероятни удобства, за охолност и чистота, за топли огнища. Й. Йовков, ПК, 76. Цялата наредба показваше, че някога в тази къща е имало охолност и комфорт. Ем. Станев, ИК I и II, 219. Войната ли разклати нервите ми, или те затлъстяха от охолност? Г. Стаматов, Разк. I, 75. Всемирна пъстра сган, безкрайна смес от разни / язици, племена, лица и облекла! / Какъв сбор, суета и охолности празни. Ив. Вазов, БМ I, 122.