ОХОЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ЛСТВО, мн. (рядко) ‑а, ср. Изобилие от материални блага, състояние на пълна материална задоволеност; охолност, благоденствие, благополучие. Тато още повече се издига, неговото положение става по-завидно и охолството вкъщи още по-голямо. Т. Влайков, Пр I, 102. Тя мислеше, че е тъй естествено да живее в охолство, да има слугини, шивачки, да не се грижи за нищо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 393. Природата предлагаше всичко, безчетни богатства, та господарите на земята да прекарват дните си в охолство. А. Гуляшки, ЗВ, 49-50. Еретиците твърдяха едно и също: ако има някой, който да е затънал до гуша в охолство и разврат, това е самият епископ. Й. Попов, БНО, 63.