ОХОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ТА ж. 1. Книж. Желание. Ситият обяд.. отне охотата на другарите му да се качват на острия Кадиин връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 97. Данко отвори уста да каже нещо..; но никой не изяви охота да го слуша и той млъкна. Ал. Константинов, Съч., 302. Той не изоставяше съвсем работата си, но загуби охота към нея, изстина. Д. Талев, ПК, 448. Той е скромен, но говори с охота за своите достижения. Г. Караславов, ПМ, 54. Ботю пееше.. Пееше той с такава охота, щото и дясната му ръка не стоеше мирна, с която той командуваше. З. Стоянов, ЗБВ III, 44. Ако имате охота да са учите, както са изразявате, то продължавайте да са занимавате и самоусъвършенствувате. Ч, 1875, бр. 9, 422.

2. Само ед. Остар. Апетит; ищах. Туй "парижанче" ни заведе на втория етаж в ресторанта, и след като заехме първата свободна маса, той се оттегли, като ни пожела добра охота. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 41. Имахме кисело зеле,.., домашна българска луканка с бахар и вълча охота. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. Тя изгуби охота и не можеше да яде. Елин Пелин, Съч. III, 71. Дядо поп отчете и благослови софрата, а приятелите, както си докараха добра охота чрез ракийцата, заловиха се сладко, сладко на ядение. Ил. Блъсков, ПБ III, 70.

— От рус. охота. — С. Врачански, Неделник, 1806.