ОХО̀ТЕН

ОХО̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Остар. Книж. 1. Който проявява охота, желание за нещо, който е изпълнен с охота, желание за нещо; охотлив. Това Общество е било устроено с цел да разпространи помежду народа.. религиозно-нравствено прочитание, след като ся забележило, че вече тук-там били основани селски училища и съществували охотни четци. Ч 1871, бр. 8, 239. И подвикванията на козите не бяха вече пъргави и охотни, както през лятото: .. Няма го бодрото "йе! йе!". Й. Радичков, СР, 7.

2. Който има голям апетит; яшен. Яшен, охотен, има охота, апетит за ядене. СбНУ VI, 237.

— От рус охотный.

Списък на думите по буква