ОХОТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХОТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който проявява охота, желание за нещо, който е изпълнен с охота, желание за нещо; охотен. Ние даже можем да посочим наши писатели, които особено държат да им се признае титул и заслуга на художници на селския живот. П. Ю. Тодоров и А. Страшимиров са твърде охотливи и ревниви за такова признание. Б. Ангелов, ЛС, 260. Що [майки] са охотливи.. по-много деца да родят, нека земат дойкини. Й. Стоянович, ДСС (превод), 10.