ОХОТЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХОТЛЍВО. Остар. Книж. Нареч. от охотлив; с охота, охотно. Като седна без покана на скемлето, охотливо продължи: — Е, хайде нека ти е честито. Ст. Чилингиров, ХНН, 146. "Аз не съм способен пред много народ да говорим; доволно е малко нещо да бъдат мене подобни, за да ме слушат охотливо. Й. Стоянович, ДСС (превод), 20.