ОХОТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ТНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. 1. Кандидат; желател. Докторът произнасяше натъртено и важно името на всеки охотник, изразил готовност да вземе участие в излета. Ив. Вазов, Съч. ХV, 107. Докато тия заплашвания се отправяха към охотниците за наследството на Александра, Кобургският принц правеше в Петербург постъпки, за да одобри царят неговата кандидатура. С. Радев, ССБ II, 515. Кой да избави жената? Охотник никой нямаше, който да се престраши на тоя гибелен подвиг. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 111. Дава се.. една стипендия, а пък охотници — милиард, сиреч, троица. Назначава се конкурс. Ал. Константинов, Съч., 107. Сѐ / от толкова охотници за слава / поет ако не найда — барим псе. К. Христов, Избр. ст, 221.

2. Доброволец. "Михалаки, от нашите момци четиридесет души охотници, с тях заедно и ти ще дойдеш с мене." Ст. Ботьов, К (превод), 103. Стойността на човешката работа в онуй дело, което е толкоз мъчно, щото, за да се привлекат охотници по него, става нужда да се крати числото на ра‑

ботните часове на четири. ССГ (превод), 122.

3. Рядко. Ловец. Приятелят, на когото приятелството ся относя само за ползата му, подобен е на един ловец (охотник), който хвърля пшеницата си за свое користолюбие, а не да нахрани птичките. А. Гранитски, ПР (превод), 86. ^● Обр. Не доверявайте нищо Ганчеву, защото тоя господин е един оскърбително своеобразен охотник на чужди тайни. М. Кремен, РЯ, 149.