ОХОТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХО̀ТНО нареч. С охота, с желание, готовност. Мисля, че той [Ивайло] лицемереше и ще приеме Мариината ръка тъй охотно, както прие и ключовете на Търново. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 88. Тая работа ми се харесваше и аз охотно я вършех. Т. Влайков, Пр. I, 166. Министрите отговаряха охотно на интерпелациите. С. Радев, ССБ I, 209. Той [Ем. Станев] си има свои възгледи и при повод охотно ги излага. Ив. Сарандев, ЕС, 141.

— А. Дюма, Наполеон Бонапарт (превод), 1850.