ОХРА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХРА ж. 1. Природно изкопаема минерална боя с бледожълт или жълточервеникав до кафяв цвят. Къщата на Джупуните се намираше на долния площад, срещу читалището. Двуетажна, измазана с охра. Ем. Станев, ИК I и II, 20. Вляво, преди да се стигне до площада, се хвърляше в очи боядисаното с охра здание на Пощовата аптека. К. Константинов, ППГ, 43. Пред палатката от мъх, охра и цветни камъни е направена емблемата на бригадата. Г. Караславов, ПМ, 48. За бои щяха да му служат бучка охра, въглен и бяла глина. П. Бобев, ОН, 42. Охрата се използва широко в живописта. Жълта охра. Червена охра.

2. Прен. Бледожълт или жълточервен до кафяв цвят. Зелено беше дори небето, замрежено от топлата охра на изгрева. С. Северняк, П, 218. От градчето край пролива излезе бързоходен пилотски катер, боядисан в плътна охра. П. Вежинов, ДМ, 28.

— Гр. ?χρα.