ОХРАБРЯ̀ВАМ

ОХРАБРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; охрабря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Книж. Вдъхвам някому храброст, смелост, кураж, правя някого храбър; окуражавам. Той ся уплаши, но Бог му прати Ангел, за да го охрабри. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 142. Охрабрява ме надеждата, че скоро ще стигнем Бялата вода, за да си починем и се подкрепим. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 22-23. Тие няколко думи охрабриле нашия херой до такава степен, щото той повдигнал главата си и повторил твърдо .. думите на майка си. Л. Каравелов, Съч. VII, 39. Мъжеството поддържа и охрабрява войските му. Н. Михайловски, ПТ (превод), 185. охрабрявам се, охрабря се страд., възвр. и взаим. Редиците се скъсаха и на купчини, на купчини, по трима, по четирима, като се подканяха и охрабряваха един друг, притичваха хора и лягаха и те на пътя зад първите. Ст. Загорчинов, ДП, 493. "Целта на учителските събори е да са образуват самите учители взаимно,.. да са насърчават и охрабряват взаимно. У, 1871, бр. 1, 337.

ОХРАБРЯ̀ВАМ СЕ несв.; охрабря̀ се св., непрех. Ставам храбър, придобивам храброст, смелост, кураж; окуражавам се, охрабрявам2. Всички се охрабриха от това, че станаха мнозина, и гласовете се чуваха отвсякъде все по-високи. Ст. Загорчинов, ДП, 81. Български народе!..; охрабри са да изгоним турците из святата наша земя. НБ, 1876, бр. 11, 41.

ОХРАБРЯ̀ВАМ

ОХРАБРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; охрабрѐя, ‑ѐеш, мин. св. охрабря̀х, прич. мин. св. деят. охрабря̀л, ‑а, ‑о, мн. охрабрѐли, св., непрех. Рядко. Ставам храбър, придобивам храброст, смелост, кураж; охрабрявам се, окуражавам се. Хасан ага, когато беше добре пиян, охрабряваше. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 189.

Списък на думите по буква