ОХРАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХРА̀НВАМ, ‑аш, несв.; охра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. С обилно хранене правя човек или животно да надебелее, да затлъстее; гоя, угоявам. Събра всичките ялови крави, биволици и овце, пусна ги на паша из равнината, охрани ги и ги поведе към Цариград. К. Петканов, ЗлЗ, 176. Като изкарам пролет волове, секи ми се чуди как съм ги така отгледал и охранил! Т. Влайков, Съч. II, 124. Той се залови за работа. Охрани воловете, стегна колата. Ст. Марков, ДБ, 63. Нощвите им бяха пълни винаги с бели погачи, свинче си охраниха за зимата, дрехи си купиха. Кр. Григоров, И, 54. Достигате до мисълта, че партиите се борят помежду си само за да охранят тия армии от паразити, които влачат след себе си кандидати за служби, службогонци. К. Величков, ПССъч VIII, 145. охранвам се, охраня се страд. и възвр. На пленниците им предстоеше дълъг път с много премеждия и затова трябваше да се охранят, да се позасилят. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 72.

ОХРА̀НВАМ СЕ несв.; охра̀ня се св., непрех. 1. Ставам пълен, дебел, тлъст от обилно хранене; угоявам се. Стават сутрин,.., качват се на кабриолета и хайде на чешмата. .. И от водата ли е, от що ли, ама кога дойдоха, бяха сухи като клечки, пък сега са се охранили като шопари. Г. Караславов, Избр. съч. II, 187. Сомовете зимуват във вирове по много заедно. Напролет те отиват в пълноводни места, където се охранват и размножават. Зоол. VII кл, 74. Вълкът лежеше на самия бряг. Това бе голям охранил се хищник със сива и лъскава козина. Н. Попфилипов, РЛ, 110.

2. Прен. Натрупвам богатство, забогатявам. — Мани го! — замахна пренебрежително с ръка Тюлев. — Той се е охранил... на него аз вяра му нямам. Казват — купил си голяма къща в София. Г. Караславов, ОХ IV, 91.