ОХРАНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХРА̀НЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от охраня като прил. Който е пълен, дебел, тлъст, който се отличава с телесна пълнота, с гладки и закръглени, заоблени форми (поради добро, обилно хранене). Това беше възстар човек, едър, охранен, величествен и важен като цар. Й. Йовков, Ж 1945, 64. В съседните села мъчно може да се отиде, и то само с шейна, запрегната с два чифта охранени коне. И. Петров, НЛ, 7. Между кочиите бързаха пеши слуги и тичаха едри охранени кучета. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Готвачът се изпъна. По охраненото му лице лъсна самодоволна усмивка. Д. Добревски, БКН, 105. Генералът и тоя път не отговори. Едрата му охранена фигура сякаш изведнаж са смали. П. Вежинов, ВП, 146. Охранените гърбове на конете се наредиха като риби. Й. Йовков, ВАХ, 194.

ОХРА̀НЕН², ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Рядко. Който е свързан с охрана, който служи за охрана; охранителен. Можеше да свали на брега десетина души от хората си да го пазят .. Корабникът тичаше из града с десетки охранни моряци, а след него на пристанището пристигаха каруци с хляб и солено месо. Д. Добревски, БИ, 223.