ОХРАНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОХРАНЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Остар. Книж. Пазач, пазител, защитник, страж, блюстител. Той беше се присъединил от снощи с горещина към движението и сега беше един от главните охранители на реда и сигурността в столицата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 215. Ставаха пъдари,.., субаши, охранители на българските села. З. Стоянов, ЗБВ III, 217.
2. Нов. Служител във фирма, която осигурява защитата, охраната на някакво лице или институция.