ОХРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХРЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с цвят на охра; охров. Два големи глобуса на тавана .. хвърляха мека светлина върху новата светложълта кожена гарнитура и мекия персийски килим с червени и охрени шарки на златиста основа. Ем. Манов, ДСР, 397.