ОХРИПНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХРЍПНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от охрипна като прил. 1. Дрезгав, прегракнал, пресипнал, издрезгавял. Свестяваше я охрипналият глас на Тодя. Откакто заболя, той стана още по-нетърпелив. Г. Райчев, Избр. съч. II, 212-213. С охрипнали гърла, пълни с прах, те запяха: — Напред, на бой! Д. Габе, МГ, 176.

2. Който се произнася, който е произнесен с такъв глас. Сред луди викове и песни, и охрипнали закани / в някой непознат бордей пирува до забрава. Е. Багряна, ЗМ, 69.