ОХРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХРОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с цвят на охра; охрен. В тоя уморен есенен пейзаж, в който охровият цвят преливаше .. в меки кафяви тонове, само неправилните четвероъгълници на лозята излагаха една буйна, чувствена и остра зеленина. К. Константинов, СЧЗ, 146. Изтича по трапа [корабна стълба], като носеше свитък тънки фактури, а след него бързаше млад човек с охрова риза. Н. Антонов, ВОМ, 140. Жълтият цвят [в шевицата] получава охров оттенък. СбНУ IV, 48.