ОХТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХТИКА ж. Простонар. 1. Белодробна туберкулоза; суха болест. Вечерта старият .. дълго се дави в кашлицата, която доизгризваше прогнилите му от охтика дробове. Ст. Мокрев, ДБ, 87. — Даскал Генчо не е за мелничарска работа. Той е слаб и от паспаля ще го хване охтиката. К. Калчев, ПИЖ, 113. Било че настоящето му се вижда тежко и безславно, било че чувствуваше охтиката в гърдите си,.., той се сърдеше от най-малката неверност в разказа на другаря си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Охтиката го съсипа, спечелена във време на ученическите му трудове, и го изпрати в гроба млад и зелен. Н. Ферманджиев, РХ, 230. ^● Обр. Ако имам някой мил и драг медик, аз му благопожелавам да се прослави с леку‑

ването на охтиката на моята кесия. М. Кремен, РЯ, 128.

2. Прен. Опърничав, капризен, досаден човек.

3. Прен. Много трудна или бавна, мудна, досадна работа.

— От гр. ΐ̀χτικας 'туберкулоза'.