ОХТИЧАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ХТИЧАВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Простонар. 1. Туберкулозен. Станка мълчеше. Тя и сама знаеше — лошо е да се преструва на болна, могат да раздрънкат из селото, че е охтичава. Г. Караславов, ОХ I, 310. — На изпостница заприличала Глаушевата снаха, младата. Те, щирите жени, дебелеят, а тя... — Охтичава е. Д. Талев, ПК, 361. — Ти и охтичавата лъжеш, че ще я вземеш. Ще чакаш да умре, да ѝ присвоиш парите, пък ще се ожениш за друга. Ем. Станев, ТЦ, 105. От майката, която са е постарала да са задоми на четиринайсетогодишния си възраст, ще да са родат малокръвни и охтичави деца. Знан., 1875, бр. 7, 108.

2. Който е присъщ, характерен за болен от туберкулоза, охтика. — Изпира ти той ризата на гърба, като нищо я изпира — обади се един млад човек с охтичаво лице. Ем. Станев, ИК I и II, 483. — Ех, братко, какво да правим? Такъв е животът! — отвръщаше му сдържано болният, с охтичав цвят на лицето чичо Матей. Ив. Мартинов, ПМ, 44.