ОХТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. охтя̀л, ‑а, ‑о, мн. охтѐли, несв., непрех. Остар. и диал. Охкам. Старата жена въздиша и охти. З. Стоянов, ХБ, 250. Така лежеха [пребитите българи] и охтяха, догде надвечер не дойде една кола.. от селото им да ги вземе. Ц. Гинчев, ГК, 36. Пъшкаше прочее, като ся обръщаше на леглото си в безсъница, охтеше и приказваше си самичък. П. Р. Славейков, ПИ, 42.