ОХУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; оху̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изричам хули, ругателства по отношение на някого или нещо; обругавам. Такива горди мисли ми се внушаваха и си рекох: "Това е гласът на заключената истина, която охулвах!" Ем. Станев, А, 168. Не, това ме сътресе, наистина сътресе! В моя роден град,.., където цареше бащината ми слава, аз .. да бъда охулен и даже наказан. А. Страшимиров, А, 186. Никога не охулваше и не одумваше никого. Обноската ѝ беше като душата ѝ проста и твърда. Ступ, 1875, бр. 5, 39. Над нивата народна бодро сях, / охулван, клеветен жестоко. Ив. Вазов, Съч. V, 45. охулвам се, охуля се страд., възвр. и взаим. Ще изповеда престъпленията си; сега пак му ся струва [на бащата злодеец], че гледа как ся охулва челядта му. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 65.