ОХУЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОХУ̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Хулител, хулник. Като бягаше Давид, срещна го един челяк .. и начена да кълне и да замеря с камъне Давида и другарите му. Туй като не можаше да търпи, царската дружина искаше да отмъсти на поруганието и да заколи охулника. Н. Михайловски, ССИ (превод), 61.