ОЦАПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦА̀ПАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оцапам като прил. Който е покрит с някаква мръсотия, по който има някаква мръсотия; изцапан, мръсен, нечист. Ужасният революционер.. изтропа нервно по оцапаната маса. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118. — Абе да не си направил нещо на чорбаджи Йоргакя? Той снощи мина отука, из сокака, отъркалян, окъсан, оцапан... Жив да го оплачеш! Д. Немиров, Б, 137. Печелеше добре и затова старателно замазваше този факт.. с постоянно оплакване от оскъдицата на продукти и с постоянно носене на вехти и оцапани работни дрехи. П. Незнакомов, ХР, 27.