ОЦАПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЦА̀ПВАМ, ‑аш, несв.; оца̀пам, ‑аш, св., прех. 1. Правя, направям нещо да стане мръсно, нечисто; измърсявам, изцапвам1, омърсявам1. Котката се оваляла в халища‑
та им, оцапала възглавниците и копринената рокля. Ив. Вазов, Съч. VIII, 25. Така блъсна чашата на портиера, че виното се изля и оцапа дочената му риза. Д. Кисьов, Щ, 124. — Защо не се пазиш, оцапа си дрехите! К. Петканов, СВ, 39.
2. Прен. Разг. Оклеветявам, очерням, опозорявам някого или доброто му име; изцапвам1. Такива ехидни се намират днес между нашето общество, между нашийт народ и си служат с най-ниски средства, да оцапат с клевети най-заслужилите хора на отечеството. НБО, 15-16. оцапвам се, оцапам се страд. и възвр. — Наеде ли се, мами? Ела, мами, да ти отрие ръченцата, че си се оцапал. Т. Влайков, Съч. II, 46.
ОЦА̀ПВАМ СЕ несв.; оца̀пам се св., непрех. 1. Ставам мръсен1, нечист; изцапвам се, измърсявам се, омърсявам се. На Странджата книгите не можеш да ги разпознаеш, така се изтъркали и оцапали. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 9.
2. Прен. Разг. Представям се в лоша светлина, извършвам нещо недобре, несполучливо или постъпвам неподходящо; излагам се. Готвим се само теоретически, тъй да се каже, за въстание и чакаме времето да ни научи.. В Стара Загора се оцапахме до шия, та ни е срам да гледаме хората. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 92.
◊ Оцапвам / оцапам я (го). Обикн. в св. вид. Изпадам в тежко, неприятно положение, в някаква беда; загазвам (обикн. като възклицание при неочаквана неприятност). — Дошъл ви е гостенин... инспектор ви е дошъл... — Оцапахме я сега! — зина главният учител. Г. Караславов, Избр. съч. II, 96. Колко са такива деятели? Аз и ти!... Наполеон малко прилича на нас, но той хептен я оцапа накрая. Ал. Константинов, Съч., 64.