ОЦВЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ЦВЕТ м. Книж. Рядко. Колорит, оцветеност. Селото.. е един малък свят със свой специфичен оцвет, със своя атмосфера и свой дъх. Б. Ангелов, ЛС, 259. Ако в новата стихосбирка .. се срещаха само отделни лирически миниатюри, несвързани със съвременната действителност, не носещи нейния горещ дъх и ярък оцвет, то в никакъв случай не бихме отправяли упреци към поета. ЛФ, 1958, бр. 8, 2.