ОЦВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦВЕТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оцветя като прил. Който е придобил или има някакъв цвят. Пред по-големите заведения, под приятно оцветени ленти са наредени столове-люлки. С. Северняк, П, 396. Цветовете на мака са единични, едри, с бели или ярко оцветени венчета. Бтн V и VI кл (превод), 76. Естествено оцветено влакно. Оцветена течност.