ОЦВЕТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦВЕТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Спец. Вещество, което придава цвят на нещо, което се използва, служи за оцветяване; багрило, цвят. Основната им [на блажните бои] съставна част е оцветителят (пигментът). Това са фини минерални или метални прахове. Св. Райчева, К, 74. Оцветителят [за коса] се произвежда в различен вид — течен, на прах, на таблетки. Г. Георгиев и др., ФПБ, 117. Оцветителите се прибавят към сместа .., за да придадат приятен външен вид на получаваните изделия. В. Кабаиванов и др., ТП, 23. За да се видят под микроскоп и да се разпознаят микробите в кръвта,.., микробиолозите ги оцветяват със специални оцветители. ВН, 1962, бр. 3255, 4.