ОЦВЕТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦВЕТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който е свързан с оцветяване и оцветител. Въпреки тези недостатъци на оцветителните методи, които не позволяват да се получи точна и действителна картина за устройството на клетката, ние днес разполагаме с много познания относно състава на клетката. Р. Райчев, НКД, 6-7. Памучният тампон попива боята от сместа и като се потопи повече пъти в общата смес, тя ще загуби своята оцветителна способност, с което и оцветяването [на косата] ще стане неравномерно и недостатъчно. Г. Георгиев и др., ФПБ, 117.

2. Който служи за оцветяване. Това [червеният пипер] е най-употребяваната оцветителна подправка, която се приготвя както от сладки, така и от лютиви пиперки. Л. Петров и др., БНК, 104. Оцветителни материали. Оцветителни окиси.