ОЦВЕТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦВЕТЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от оцветявам и от оцветявам се. Пурпурът, ализаринът и индигото са най-често употребяваните природни багрила за оцветяване на различни тъкани. Хим. ХI кл 1965, 3. Употребяваната по това време къна за оцветяване на ноктите започнала да се употребява и за оцветяване на косите. Г. Георгиев и др., ФПБ, 4. Една нова генерация талантливи разказвачи.. правят сериозни усилия в разрешаването на психологически конфликти,.., в интелектуално оцветяване на конфликтите. Лит. ХI кл, 326. Оцветяване на течности.

2. Цвят, багра или съвкупност от цветове, багри, обикн. като отличителна черта, характерна особеност на нещо; оцветеност. Оцветяването на колхидския фазан от поречието на р. Тунджа е доста характерно.. Предната част на гърба е златистооранжева, а перата са с вретеновидни тъмни препаски. М. Тошков и др., НР II, 50. Измръзналите листа бяха добили ръждиво-червеникаво оцветяване. ПР, 1952, кн. 6, 69. Техниката, чрез която се постига [украсата на паниците], е известна в науката.. При изпичането се получавали различни оцветявания. Ст. Михайлов, БС, 19. Дори обикновена груба порцеланова чашка или ваза със своето оцветяване и форма доказват забележителните способности на създателите си. ЛФ, 1958, бр. 11, 4.

3. Прен. Характерна особеност, отпечатък, черта на нещо; колорит, оцветеност. Народностният дух в поемата.. бе нещо съвършено ново в нашата поезия. Старинни думи, в които нямаше нищо от местен диалект, придаваха особено стилово оцветяване. Г. Караславов, БП, 320. Ленски.. искал от студентите си известна фраза, която се годи за по-богато гласово оцветяване, да му бъде казвана с различно логическо ударение. Ст. Грудев, АБ, 40. В някои случаи отделни предмети придобиват за човека твърде устойчиво емоционално оцветяване поради спомените, които са свързани с тия предмети. Псих. Х кл, 64. Простите войници говорят по своему, със своеобразно индивидуално оцветяване на речта. С, 1951, кн. 2, 188.