ОЦВЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОЦВЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; оцвъ̀кам, ‑аш, св., прех. Разг. Обикн. за птица, муха и под. — покривам, изцапвам нещо с дребни изпражнения; нацвъквам. Често казваше на една от нашите другарки, която бе най- ревностна в това "пътуване" [от чин на чин], за да си говори с приятелките: — Ластовица, където отидеш, ще оцвъкаш. СбЦГМГ, 45. Бълхи има навсякъде. И нашите ризи с Минчо са оцвъкани от тях. К. Калчев, ПИЖ, 63. оцвъквам се, оцвъкам се страд.