ОЦЀДНИК

ОЦЀДНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Оцетник. Бех ходил да купа оцет у Алдьо Стомната. .. — Мамо, истина ли леля Гена бабина Минчовичина я викат и Мариница? — попитах аз мама, щом си додох, още не оставил оцедника. Т. Влайков, Съч. II, 1.

Списък на думите по буква