ОЦЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОЦЀЖДАМ, ‑аш, несв.; оцедя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. С цедене, притискане, правя нещо мокро, влажно или сочно да отдели, да изпусне съдържащата се в него течност, влага, сок обикн. на тънки струйки или капки; отцеждам, изцеждам. — Той ще ми плати на мене — викаше Димитър, като оцеждаше водата от дрехите си. Ст. Дичев, ЗС I, 136. Някои бяха минали вече от другата страна [на реката] и оцеждаха водата от себе си. Й. Радичков, ГП, 34. Елена притисна с пръсти очите си, сякаш искаше да оцеди от тях сълзите. В. Геновска, СГ, 73.
2. Отделям, изпускам някаква влага, течност в малки количества, по малко; отцеждам. Гнилата шума из букаците.. оцеждаше мътни вадички. Х. Русев, ПЗ, 87. Равномерно пълните кофражи / оцеждат мътни капки във дъжда. Ив. Пейчев, Избр. ст, 64. оцеждам се, оцедя се страд.
ОЦЀЖДАМ СЕ несв.; оцедя̀ се св., непрех. 1. За вода или друга течност — отделям се от нещо мокро, влажно или сочно постепенно, по малко, на тънки струйки или капки; отцеждам се. Навлизаме в тунелите. / .. / Влагата се оцежда по скалите. З. Сребров, Избр. разк., 175. Слабото слънце бе разтопило скрежа по клоните на дърветата, сега те блестяха като антрацитови. Водата бавно се оцеждаше по тях и капеше на едри капки. П. Вежинов, НБК, 161. Едри капки се оцеждаха от листата на дърветата. Ж. Колев и др., ЧБП, 170. Чуканите на лозята стърчаха все още незарити, по жиците на десертните редове се оцеждаха тежки капки вода. С. Северняк, ВСД, 84. Кръвта му изтичаше през бялата превръзка. Тя се оцеждаше на едри, червени капки. Кл. Цачев, СШ, 28. Сиви бляскави стърчиопашки, врабчета препоскват наронената пръст, цвъртежът им се оцежда под топлото есенно слънце като сок от отишлото си лято. З. Сребров, Избр. разк., 200.
2. За нещо влажно, мокро — отделям, изпускам, съдържащата се в мен течност, обикн. на тънки струйки или на капки; отцеждам се, изцеждам се.Облаците ще си изсипят товара, ще се издигнат нагоре, земята ще почне да се оцежда. Й. Радичков, НД, 189. Времето през този ден беше поомекнало и стрехите на ниските селски постройки се оцеждаха бързо и весело. Г. Караславов, ОХ II, 563.
3. За светлина, па̀ра, аромат и под. — прониквам постепенно, разпространявам се в много малко, незначително количество; процеждам се, отцеждам се. Бе започнало да се разсъмва, под схлупеното небе се оцеждаше слаба светлина. Н. Антонов, ВОМ, 52. Под тавана имаше оставен един тесен процеп, през който се оцеждаше светлината и хвърляше игриви петна върху срещната стена. Д. Дабревски, БКН, 250.